Лимецът – здраве, дарено от Земята и Бога!

                                                     

                                                   Жито от лимец

Приготвяне:

1. Изсипете желаното количество лимец в подходящ стъклен съд с капак – буркан, касерола.

Долейте догоре с вода, разклатете, излейте водата и повторете това още 2-3 пъти, така ще почистите лимеца.

2.  След това долейте отново вода, затворете съда и накиснете лимеца за 8-12 часа. Сложете 2 пъти повече вода от количеството зърно.

(Накисвайки зърнени култури/варива, ще намалите времето за варене и най-вече ще улесните храносмилането и усвояването на храната от организма.)

Когато посоченото време мине, лимецът ще е омекнал. Изхвърлете водата, в която е накиснат.

Пригответе си сито/цедка и измийте добре лимеца със студена вода.

От тук имате 2 варианта – да го оставите да покълне или да го сварите.

• Ако желаете да покълне, го оставете за още няколко часа без вода в съд, похлупен с капак, който не е плътно затворен, за да влиза въздух. Дръжте накиснатите семенца на студено и ги изплаквайте със студена вода веднъж на ден. Хапвайте от покълналото жито, докато кълновете станат около 1 см. До този момент са най-полезни. 
• Ако желаете да го консумирате сварен – кипнете вода и варете около 40-45 минути. За 1 ч.ч. лимец кипнете 2-3 ч.ч. вода.

И в двата случая лимецовото жито е готово за консумация – можете да го хапнете просто така или пък да го направите съставна част на някое ястие.

Една от любимите ми закуски е семпла - лимец с ядки и мед. Изглежда ето така:

Приготвя се лесно и бързо по следния начин:

• Нарежете на парченца шепа орехи (или други сурови ядки), смесете ги с 2 шепи от древното жито (сварено или покълнало), поръсете с щипка канела и с щипка джинджифил, разбъркайте добре и добавете лъжичка мед, изстискайте резенче лимон/портокал и се насладете! Имате вкусна и здравословна закуска! 

  Вероятно сте чували за т.нар. „Житен режим“ на Учителя Петър Дънов. Едва ли за целта има по-подходящо жито от най-древното – лимецовото. Може би това е най-добрият начин да прочистим организма си, като не го лишаваме от полезни вещества – било то за ден, два или месец. В наставленията си Дънов казва: „Ще накиснете от вечерта сто грама жито с вода, ще го разделите на три равни части, ще дъвчете сутрин, на обяд и вечер. Ако ви се пие вода през деня, ще пиете колкото искате. Ако бяхте се поставили на този режим от по-рано, щяхте да имате по-здрави зъби и нервната ви система щеше да бъде здрава и регулирана. Почувствате ли нещо дисхармонично от опита, спрете го.“

  Вероятно знаете, че останки от най-древната пшеница (лимеца) са открити в египетските пирамиди и тракийските гробници. Според археологически проучвания хората са се изхранвали с лимец още преди 18 хиляди години. 

  Еднозърнестият лимец се счита за прародителя на всички пшеници. Устойчив е на измененията, затова е останал същият като преди хиляди години. Лимецът е култура, която може да се възпроизвежда и сама - без човешка намеса, вирее и на бедна почва, не се нуждае от пръскане и торене, бори плевелите - някога е използван за прочистване на нивите, не боледува и тъй като не е модифициран от хората, не дава големи добиви и не е предпочитан в масовото земеделие. Това го отличава от хибридните модерни сортове пшеница. А те са изкуствена кръстоска с ниско съдържание на протеин и с много богата реколта за първите 2-3 г., след което намаляват продуктивноста си и за да продължат да дават неестествено голям добив се нуждаят от обработване с химикали (хербициди и пестициди). Това е една от основните причини за влошаване на човешкото здраве в световен мащаб.

  Еднозърнестият лимец (Einkorn), Двузърнестият (Emer) и Динкел (Dinkel, Spelt) са три сорта покрити пшеници, които след вършеене остават със шлюпката върху зърното, не дават богата реколта и трудно се смилат на брашно – фактори, които оскъпяват производството им и ги правят непредпочитани в земеделието.

   Забележете как сякаш сами сме се отрекли от това, което ни е дарила земята – силна и лековита храна като лимеца. Пшеница, която съществува от хилядолетия преди Христа, първата пшеница, от която Човекът е правил Хляб. А днес, без да се замислим, посягаме към готови продукти от рафинирани брашна, произведени от изкуствено създадени сортове зърнени култури, които са бедни на полезни вещества. Не си даваме сметка, че тези продукти са хранително небалансирани – та нима когато торим и пръскаме постоянно боледуващата пшеница, тя може да бъде полезна за здравето ни? Нима когато след това олющим бедната пшеница, за да направим хляба бял и много по-пухкав, печелим? Не! Единствено губим. Но сами правим избора си! Затова, следващият път, когато решите да си сварите жито, посегнете към лимеца. Когато си купувате или правите хляб, нека да е лимецов! Толкова се радвам, че вече има много места и производители, от които можем да си набавим както зърната, така и брашното и хляба.

  А ползите му за здравето са толкова многобройни! 

  При лимеца глутенът е с ниско съдържание, добре балансиран и лесно усвоим от човека. Древното жито е с най-меката и не образуваща алергии форма на глиадин (белтъците глиадин и глутенин образуват глутена). А модерните и изкуствени сортове пшеница са с високо съдържание на глутен, поради разбъркания геном. Затова не е случайно, че целиакията (глутенова непоносимост) е една от новите върлуващи болести. Кой ви дава гаранция, че вашето дето няма да е неин роб?! Според научни изследвания хората, страдащи от непоносимост към глутен, се подобряват при консумация на лимецови продукти.

  Лимецът е и алкална храна (алкалните храни неутрализират киселините, натрупани в организма и балансират нивото на pH) за разлика от другите сортове пшеница, които са киселинни, имат небалансирано хранително съдържание, бедни са на микроелементи. За да бъдем здрави и да излезем от омагьосания кръг на дисбаланса, в който ни поставят "модерните" модифицирани храни, трябва да направим своя избор – не по силата на навика, а осъзнато и с поглед към бъдещето! Разковничето се крие в това да се доверим на храната на дедите си!

Обобщено лимецът:

• е богат на витамини от група В – най-вече на В1 (тиамин) и В3 (ниацин), на витамин Е (мощен антиоксидант, борещ свободните радикали), както и на минералите калий, калций, магнезий, фосфор, желязо, цинк, сяра и селен;
• дарява организма с белтъчини, полезни мазнини и баластни вещества;
• не съдържа холестерол и има минимално съдържание на глутен;

Консумацията му:

• подобрява храносмилането – лимецът не полепва по червата, смила се лесно, влакнините, влизащи в състава му са с отлична поносимост и спомагат за възстановяване на лигавицата на дебелото черво;
• бори анемията;
• подобрява работата на далака и панкреаса, както и на кръвните показатели (пречиства кръвта);
• спомага за поддържането на здрава опорно-двигателна система и добро състояние на тъканите;
• стимулира имунната система;

   Като заключение искам да ви споделя още една причина, поради която избирам хляба от лимец - независимо дали го купувам или приготвям сама! И това е погледът към Историята, която помни. Помнете и вие!

   Често чувам, че не бивало да се разваля някоя рецепта с пълнозърнесто брашно - било то от лимец или друга култура. Че погачата не ще бъде вкусна и няма да стане голяма, хубава, ако не се направи с бяло брашно и (изкуствената в днешно време) мая... И се питам защо? Толкова ли е ограничено съзнанието ни, та не поглеждаме към корените си? Някога хлябът се е приготвял от вода и ситно счукано зърно, което не е било лющено - каменните ръчни мелници датират от около 6000г. преди Христа, а 1000г. по-късно започнал да се приготвя изпечен „бухнал“ хляб от узряло тесто. Бухването било случайно – тестото било забравено, ферментирало и станало кисело, образувал се т.нар. „кисел квас“.

   Из българските земи не било по-различно – от пътеписите на чужденци от XVI-XIX в. е видно, че хлябът бил с квас и без квас. Безквасните хляб, пита, погача се приготвяли малко преди хранене, замесвали се с вода и брашно, изпичали се върху гореща пепел, на жар между две керемиди или пък в огнище, покрито с жар. Този хляб се наричал пресен – месил се и при първа оран, за нова къща, за Нова година. Българите познавали и кваса, защото приготвяли традиционен хляб – „квасник“, той изисквал повече време и умение. Такъв хляб се правил за различни празници, така при сватба се подарявал на кума и сватовете, а безквасен хляб се месил, за да се постави началото на сватбата и да се посрещне невестата.

Нима Историята, която всеки може да прочете (стига да желае) не е сама по себе си причина да се замислим колко грешно приготвяме храната си всъщност? Нима не е достатъчна, за да си кажем, че поредната „традиционна“ рецепта, която знаем, всъщност е лъжовна и няма нищо общо с традициите? И ако погледът към историческите данни за първата пшеница, от която хората приготвяли хляб и естественият начин, по който го правели не са достатъчни, за да се осъзнаем, надявам се поне здравето ни да бъде стимул за това!

   От нас зависи традициите да влязат отново в бита ни, а истинският, носещ здраве хляб на трапезата ни!